СТАТИИ

Сакралните български традиции и обичаи при годеж, в които все още вярваме.

24 Март 2020

СПОДЕЛИ

Влюбена двойка на сватбата си.
Имало едно време, в което заветното „Да“ зависело не само от споделените чувства на двама влюбени, ами и от приемствеността на техните семейства. В това далечно време, младите са тачели автентичните ритуали за годеж. Днес, ние от дистанцията на това отдавна сякаш забравено време, все по-силно вярваме в смисъла на тези ритуали. Ще се запитате „Защо?“. Тя, сватбата е достатъчно трудоемко за организиране събитие, та да се впускаме и в годежни приготовления. И така да е. Но младите на онова старо и сакрално време сякаш са били далеч по-мъдри и разумни от нас, които живеем в ерата на новите технологии, удобствата, умните домове и иновациите. Младите са зачитали годежа не само защото той е бил задължително условие за случването на големия ден, ами и защото са осъзнавали колко важно е семействата им да се запознаят, да се харесат, да се сродят…Защото годежът е именно за това – за първата крачка, която заедно да направят две семейства, за да станат едно цяло. В името на любовта.  Нима ще отречете, че когато си избирате половинка, вие си я взимате с цялото й семейство? 

Годежен пръстен с диамант на ръката на булка.

Размишлявайки над всичко това, решихме да ви върнем в това далечно минало, надявайки се, че още не е забравено. И знаете ли, докато проучвахме сакралните български традиции при годеж, оказа се, че в някои региони на страната те още се спазват. Стриктно. С уважение. С желание. С любов.

Задължителни ритуали при годеж, характерни за всички наши географски ширини

Семейна трапеза за традиционен български годеж.

Да започнем с най-традиционното и най-разпространеното. Така да се каже, с онези неписани правила, които всички са спазвали при годеж. Традиционни, традиционни, колко да са традиционни? Някои ще ви се сторят безумни или изключително интересни, пък кой знае, някои може да спазите и вие в утрешния ден, така както се е спазвало задължително годежът да се провежда в дома на бъдещата булката. Задължително годежът е изисквал пищна трапеза – колкото по-пищна, толкова по-щедър и сладък щял да е животът на двамата млади. Сватбите едно време са били големи, а броят на поканените често съвпадал с броя на присъстващите на годежа. Не трябвало обаче гостите на годежа да са повече от тези на самото сватбено тържество. Не трябвало, също така,  родителите на бъдещия зет да забравят за своя дан от годежната трапеза. Те носели руйно вино, голяма погача със здравец, цветя за тъщата и разбира, се дарове за младата бъдеща булка. В някои региони даровете били по-ценни, например, златна гривна, а в други – по-скромни, като кърпа, бельо, помади. Младоженецът, както и днес, поднасял годежния пръстен (тогава се наричал нишана), но задължително в присъствието на всички роднини и вдигал тост за новото бъдещо голямо общо семейство. Това ставало след първата наздравица. За нея отговорност носил бащата на булката. Заветно „Да“ тогава не било условие двамата се оженят. Много по-важно се е смятало съгласието на родителите – и от едната, и от другата страна. Това е уникалното на стария годеж. Той представлявал своеобразна благословия от старото за новото поколение. Постигнело ли се такова, веднага се преминавало към гощавката, а тя започвала с разчупването на погачата над главите на младоженците. Колкото веселието и наздравиците позволявали, по време на годежа се уреждали и плановете за предстоящото сватбено тържество – всякакви детайли, включително и какво ще да е сватбеното знаме! 

Регионални различия в прочита на старите ритуали при годеж 

Влюбена двойка

Разбира се, по нашите географски ширини традициите винаги са имали особен, различен и типичен привкус в отделните региони. Тази тенденция се наблюдава и при някогашните традиции за годеж. Така например, в Северна България сред даровете, които се поднасяли на младата бъдеща булка, задължително е трябвало да има гердан от монети – отново като символ на пожелание за богат съвместен живот. Чупенето на погачата на главите на младоженците в някои краища на България имало за цел да се види кой ще дърпа конците в къщата. При който се падне по-голямото парче, той ще да е. В черноморския район обаче този ритуал за годеж се изпълнявал на сватбения ден, нещо, което и днес срещаме по сватбените тържества като традиция. В някои региони свекървата трябвало да получи също дар – светли кърпи, най-добре бели, за да са светли и бели отношенията й с бъдещия зет. Според едно предание, ако родителите на младоженеца донесат много люта ракия, новото семейство ще роди силни, отговорни и деца с големи качества. И още нещо интересно – предвижването на семейството на младоженеца ставало по различни начини в различните краища на страната. В Шопско те идвали с волски коли, ама задължително украсени със сезонни цветя. В Родопите, цялото шествие се водило от свещеник, а в района на Благоевград всички яхвали конете и напред към момата!

Таен годеж, крадена булка и още няколко интересни традиции за годеж 

Влюбена двойка на сватбата си.

Тайният годеж се сключвал без присъствието на младоженците. Обикновено, това бил извънреден случай на сродяване – например, при преодоляване на някаква обществена забрана (младоженците са от различна вяра), булката е по-малката сестра, а кака й още не омъжена, твърде малка възраст или годеника го чакат я от гурбет, я от война. 
Друг е случаят с краденето на булката. Само да се разберем от сега – този интересен ритуал за годеж няма общо с насилствено сродяване. Той бил по-скоро една заигравка, интересна притурка към общите традиции за годеж, описани по-горе. В случая най-често родителите на булката са се заинатили да не я дават. Когато младите обаче много се обичали, се стигало и до обичая на приставането. Бъдещата булка пристава на своя избраник и търси съгласие от родителите му. Ако го получи, се преминава към следващата стъпка – тръгва се към нейната къща да се иска разрешение от нейните родители. Според едно поверие, ако и тогава родителите на булката не се съгласят, останалите й деца ги грозял нещастен семеен живот. 
Такива са били те сакралните български ритуали при годеж.  Вярваме ли в тяхната стойност, или не днес, няма как да отречем дълбокия им смисъл и символиката, която трудно ще намерим в едно съвременно луксозно предложение за брак или впечатляващ меден месец. Традициите са си традиции. Не е лошо, ако не да ги спазваме, то поне да се замислим за посланията, които чрез тях са достигнали до нас и в днешни дни. 

ИЗПРАТИ ЗАПИТВАНЕ